Новини

За разлика от родителите си, които винаги са живеели под наем, берлинчанинът Себастиян има собствен апартамент и смята да купи втори с инвестиционна цел за времето, когато се пенсионира.

Макар да са нация, която винаги се е славила със своята пестеливост, все повече германци купуват собствени имоти не само за да има къде да живеят, но и като влагане на средства, пише Reuters.

Промяната към американски или британски подход към жилището се дължи частично и на политиката за евтин финансов ресурс от Европейската централна банка (ЕЦБ), както и от поскъпването на наемите, особено в германските градове.

“Имам частна пенсионна схема, но въпреки редовните ми спестявания тя не покрива кой знае колко заради ниските лихви”, казва 38-годишният Себастиян. Той е купил първия си апартамент преди шест години, за да избегне поскъпването на наемите. Сега иска да вземе втори като инвестиция.

Според данни от статистическата агенция на ЕС към 2014 г. 52.5% от германците живеят в собствено жилище. Това е много под средните за ЕС 70%. Въпреки това е значително повече от 2006 г., когато според данни на германската федерална статистика този процент е 42.

Силното търсене стимулира строителния бум, който движи икономиката във времена, когато германските износители страдат заради забавянето на някои важни пазари като Китай.
Въпреки това има опасения, че поне в някои градове може да се надува имотен балон. Ако той изведнъж се спука, например заради покачване на лихвите, по-висока безработица или промяна в демографията, това ще засегне еднакво собственици и наематели и ще изложи на риск средносрочния икономически растеж.

Освен това недостигът на евтини жилища кара по-бедните семейства да напуснат градовете. Така се разтваря социалната ножица в една от най-богатите европейски държави.

Кой печели от бума
За момента Себастиян печели от бума. След като е учил в Лондон и Бостън, където наемите са поглъщали по-голямата част от стипендиите му, се е върнал и е купил апартамент от 100 кв.м в берлинския квартал Вединг. При цена от 120 000 евро през 2010 г. той е взел кредит от 100 000 евро с лихва 3.8%.

“От днешна гледна точка това си беше изгодна сделка”, казва Себастиян. Според него сега може да продаде апартамента поне два пъти по-скъпо.

Като него има още мнозина. Сравняването на цени в сайтове за имоти се превърна в хоби за много германци. Имотите са редовна тема в разговорите им.

“Търсенето на жилища от собственици в Берлин рязко се засили през 2010 г. и особено в последните две години”, казва брокерът Кристиян фон Готберг. Онези от клиентите му, които търсят първи дом, се оплакват, че наемите са пораснали поне три пъти в последните години. “Така че всеки, който може да си го позволи и отговаря на условията за банков кредит, избира собствено жилище.”

Стриктни стандарти
От този бум, естествено, печелят строителни фирми и агенции за недвижими имоти. Акциите на Patrizia Immobilien например, която строи нови 4000 апартамента освен осемдесетте хиляди, които вече има, са нараснали с около 35% в последните 12 месеца.
Най-голяма печалба вероятно отива при хилядите малки и средни компании, които доминират в сектора на жилищното строителство, както и банките, които отпускат все повече кредити.

Според Bundesbank обемът на ипотечните кредити през 2015 г. е нараснал с 3.5% до рекордните 1.23 млрд. евро. Това е най-голямото годишно увеличение за повече от десетилетие.

Затова членът на управителния съвет на централната банка Андреас Домбрет предупреждава за прегряване на имотния пазар, поне в някои градове, и съветва банките да се придържат към досегашните си стриктни критерии за заеми.

Някои отдават поскъпването частично на спекулации. Други казват, че предлагането е недостатъчно заради липсата на ново строителство през 2001 – 2009 г., когато финансовият ресурс беше скъп, а данъчните стимули бяха отменени.

Според Себастиян германските банки са все още твърде стриктни. Откакто той има собствена консултантска фирма, която няма редовен доход на хартия, много банки отказват да му дадат втора ипотека. “Това е абсурд. Заради стандартните процедури обаче банките не са гъвкави, независимо ЕЦБ колко евтино дава пари.”